» История на билярда

В началото играта е играна с две топки на маса с шест дупки, с вратичка, подобна на тази при крокета и отвесна пръчка, използувана за цел (мишена). През 18-ти век вратичката и целта постепенно изчезват, като остават само топките и дупките. Повечето от информацията ни за ранния билярд идва от записаните резултати от играта на членовете на кралското семейство и на благородниците. Играта е била позната като "Благородната игра на билярд" в началото на 19-ти век, но съществуват доказа-телства, че играта е била играна от хора от всякакви професии от самата й поява. През 1600 г. играта е била достатъчно известна на обществото, за да бъде спомената от Шекспир в "Антоний и Клеопатра". Седемдесет и пет години по-късно, първата книга за правилата на билярда споменава за Англия, че "има само няколко важни града, в които няма публична маса за билярд".

» История на снукъра

Историята на снукъра е дълга и пълна с традиции. Самата игра е разновидност на билярда, популя-рен още от 16-ти век, въпреки че се е играла само на много богати места, като кралските замъци и къщите на аристократите. Тъй като се асоциира с аристокрацията, това придава на билярда гордост и имидж на игра за джентълмени. Когато за първи път се играе тази игра, не е имало никакви бордове или прегради – те са поставени едва когато играчите се уморили от непрекъснатото падане на топките. Джобовете станали дупките, където топките падали вместо съществуващите преди това канали, по които те минавали. Топките се правели от слонова кост и за да се направи един комплект топки за билярд трябвало да бъдат убити 12 слона. Възниквали са най-различни варианти на билярда, като например Блек Пул (Black Pool), за да се развие към края на 18-ти век играта, а също така и масата, във вида, който познаваме днес.

» История на карамбола

 В ранния етап на развитие шампионатните игри на карамбол са били обикновено с четири топки. По-трудната игра, карамбол с три топки, става по-известна през 70-те години на 19-ти век, поради нарасналото умение на професионалните играчи. Но дори и карамбола с три топки става доста лесен, тъй като играчите се научили да групират топките (nurse) около борда, така че можели да правят множество точки неколкократно прилагайки практически един и същи удар. Най-големият майстор на тази игра бил Джейкъб Шафер Синиър, който направил 3000 точки подред, когато спечелил мача за шампионската титла през 1890 г. За да се намали групирането на топките се измисля билярда с ограничителни линии (balkline billiard – болклайн билярд). При тази версия на играта, се чертаели ограничителни линии на определено разстояние от краищата на масата, така че се определяли ограничени зони. Когато една или две точки се отбележели в определена ограничена зона, след това поне една от топките трябвало да излезе от тази зона.

» История на пул-билярда

Историята на пул-билярда (pool) е свързана значително повече с работническата класа, отколкото историята на снукъра. Играта се развива в Америка като разновидност на великата английска игра снукър. Тя е модифицирана, за да отговаря на нуждите на американците, които искат бърза и лесна игра. Те правят масата с големи джобове, а правилата подпомагат играчите на масата. Ето защо играта е непредсказуема, но и няма имиджа на игра за джентълмени, който има снукъра. В значителна степен това е неофициална игра, играна от известни и влиятелни личности и характери. Личности като Ралф Грийнлийф, който привличал жените с добрия си външен вид, както и младият феномен Уили Москони, са причината за издигането на играта до национална значимост. Популярната ежедневна игра до 80-те години на 20-ти век е 14.1, която по принцип означава, че се вкарват топки докато остане една, останалите се подреждат отново в триъгълника (с липсваща топка на върха му), разбиват се с останалата топка и продължавате да играете.